скъпи гости, добре дошли на откриването на 'систематична редукция'! бих искал да изразя благодарността си към домакините от the fridge и социален център 'хаспел', чиято любезна покана приех на драго сърце. към наградата 'гауденц б. руф', с чието съдействие се реализира тази изложба и не на последно място на това чудесно време, което осигури присъствието на най-самоотвержените любители на изкуството в софия и на моите най-близки приятели.
обърнете внимание на пространството, в което се намираме. както забелязвате, това не е типична художествена галерия, но същевременно тук не пречи да кипи много повече живот отколкото в някои предназначени за това места, притежаващи институционален статут. моята надежда е, че из българия ще се появяват все повече такива огнища за независима култура и дебат. те са признак за личностна осъзнатост и културна зрялост на българското общество. тяхната социална роля напомня силно на тази на читалищата през възраждането, които в условия на потисничество са поддържали буден духа на българина.
дали днес обаче, вече 136 години след т. нар. ни освобожение, можем да се наречем истински свободни? колко от нас могат да кажат, че са се себереализирали и имат свободата да изразяват своята изконна същност? за жалост, робството продължава да съществува по цял свят, дори в развитите страни. опаковано в лъскав целофан, то евфемистично се нарича корпоративна кариера. докато преди се твърдеше, че трудът краси човека, днес ми се струва, че колкото повече работим, толкова по-малко съществуваме.
безскрупулното преследване на материални резултати води съвременното общество към все по-задълбочаваща се етична криза. бих нарекъл тази криза ‘криза на сетивата’. налице е опустошителна глобална тенденция на отчуждение, водеща до нашата неспособност да общуваме по между си. ние гледаме, но не виждаме; чуваме, но не се вслушваме; наизустяваме, но не успяваме да запомним; докосваме се, без да се усещаме; живеем заедно, но сме толкова далеч един от друг. живеем, сякаш вече сме умрели.
веднъж един застаряващ баща дал на всеки от тримата си сина по равно пари и им заповядал да тръгнат на път. потърсете най-ценната стока на земята и запълнете стаите си с нея. след това ще преценя, кой от вас ще наследи богатството ми. отнело няколко години на младите мъже да се завърнат у дома. за да запълни стаята си, най-големият син донесъл огромна купа сено. за какво ще използваш сеното, попитал бащата, който започнал да кашля като приближил стаята му. ще стана търговец на добитък - това ще е храната за животните. добре, казал бащата и се насочил към съседната стая, която била пълна с памук. за какво ти е този памук, попитал бащата през кихавица. за производство на плат и дрехи, отвърнал вторият син. много добре, казал бащата и продължил към стаята на най-малкия си син. когато влязъл в нея всичко било чисто и подредено - нямало нищо необичайно освен една запалена лампа по средата на масата. какво направи с парите, които ти дадох, попитал изумен бащата. ходих на училище, отвърнал младият мъж, и с това, което остана купих тази лампа, за да запълня стаята си със светлина.
светлина поглъща истината,
очертава нейния контур.
ражда се универсална форма -
ритъм със сферично сияние.
създава се единство,
обезсмислящо оптиката ни.
нека старата индийска история от по-горе остане с отворен край. всеки сам би могъл да реши в ръцете на кого от тримата братя е отишло бащиното богатство. моето лично предпочитание пада върху най-малкия брат. не само защото съм автор на горния стих, но и защото силно вярвам, че образованието ни помага да материализираме по-адекватни решения и да определяме една по-далновидна насока на обществения контекст.
осемте картини, които виждате изложени тази вечер представляват живописта, която успях да произведа през 2013 г. тези от вас, които внимателно следят развитието ми на художник ще отбележат, че съм ограничил употребата на цветове до четири: а именно червено, жълто, зелено и синьо. правите линии и ъгли обаче съм запазил. наблюдава се систематична редукция по ортогонала. това се случва съвсем естествено, докато оставам верен на основните си идеи. имам нужда от все по-малко, за да бъда все повече себе си.
георги димитров
the fridge, софия
16 април 2014 г.
No comments :
Post a Comment