georgi dimitrov: systematic reduction

.

if we stop for a while, we will notice that there are plenty of objects in our closest vicinity whose dismission will optimise our consumption. the material periphery which we industriously build around us completely occupies our thoughts and actions. it becomes our essential cause of life as it creates an illusionary sense for security and comfort. the truth, however, is that the more we rely on this system of artificial extensions, the farther away we stand from our real selves. we constantly lose contact with our inner world and perish due to the distractive noise that this system produces. all virtues of mankind disappear into a man-made void of vanity.

the blind adoption of neoliberal values throughout the years of the so called transition has led to a striking and sometimes frustrating absence of consumer culture in bulgarian society. this absence could be compensated only through the regular materialisation of diverse educational projects. it is necessary to develop a long-term strategy for education and culture. our society will start taking adequate decisions, only when it achieves the required level of cultural maturity. therefore, the people involved in art production and distribution hold a unique social responsibility. art should not only reflect on current social trends, but must also act as a sustainable corrective to these trends when it is needed.

*  *  *

георги димитров: систематична редукция

поспрем ли за миг, ще забележим, че в близкото ни обркъжение съществуват редица обекти, с които лесно може да се разделим и така да оптимизираме потреблението си. материалната периферия, която усърдно трупаме около себе си изцяло ангажира мисълта и действията ни. превръща се в наша основна житейска кауза, тъй като илюзорно създава усещане за сигурност и удобство. истината обаче е, че колкото повече разчитаме на тази система от изкуствени екстензии, толкова повече се отдалечаваме от самите нас. шумът, който тя произвежда ни разсейва и заличава - изолира ни от нашето вътрешно аз. човешките ни добродетели изчезват в сътворения вече вакуум на суетата.

невежото приемане на неолибералните ценности в годините на т. нар. преход доведоха до очевидна и на моменти отчайваща липса на култура на потребление у българското общество. тази липса би могла да се компенсира единствено чрез регулярно осъществяване на разнообразни по рода си просветни проекти. необходимо е изготвянето на стратегия за образование и култура. обществото ни ще започне да взима адекватни решения, едва когато постигне нужната степен на културна зрялост. ето защо, хората, които се занимават с творчество и дистрибуция на изкуство носят основна отговорност. изкуството трябва не само да отразява актуалните обществени тенденции, но и да ги коригира в устойчива посока, когато се налага.