уважаеми домакини от сгхг, позволете ми да приветствам нашите гости с добре дошли на откриването на квадрилатерал 2013. сигурен съм, че по-голямата част от вас, драги гости или поне тези, които ме познават са чували понятието безпредметна живопис. има ли някой, който обаче не е чувал за това понятие? за тези от вас, които бяха искрени, но и за онези които не си признават, бих искал накратко да кажа, че в една безпредметна композиция липсват изцяло природните елементи, липсват познатите ни символи. няма хора, животни, планини, реки, сгради и т.н. преобладават предимно сюжети от геометрични форми, облечени в чисти цветове и техните взаимовръзки. безпредметните композиции, които са предварително планирани се наричат конкретни или конструктивни.
след това, едва ли не, теоретично встъпление, бих искал да изразя радостта си, че сме заедно и с настоящата изложба почитаме приноса на един от великите пионери на безпредметното течение в изкуството. или по-скоро в живота, тъй като геометричното опростяване на образа и неговото последващо възприемане води до онази, притаена комуникация със самите нас, в която ковем ценностите си и разбираме все повече кои сме.
през лятото на 1913 г. казимир малевич и алексей кручёных са поканени във вилата на техния приятел михаил матюшин близо до финландската граница. точно в този период комбинацията от трансрационална поезия и футуристична живопис кулминира в една плодородна и в крайна сметка, революционна колаборация. тогава, работейки по сценографията и костюмите на съвместната им опера 'победа над слънцето', малевич за пръв път достига до радикално изчистените форми, които дават началото на една напълно нова естетическа доктрина за художествения свят и визуалния символ като изразно средство. създаден е черният четиристранник, който макар и интуитивно получен, малко по-късно ще поведе сюпрематичния поход на малевич.
за жалост художникът не успява да се наслади приживе на безспорния му успех. но признанието, което този поход получава е все повече обозримо. в днешно време произведенията на малевич са представени в най-престижните публични и частни колекции по света. картините му са едни от най-скъпопродадените художествени артефакти в човешката история. но нека държим пазара там където му е мястото - далеч от духовния храм на човечеството!след идването на сталин на власт политическите репресии не подминават малевич и неговите последователи. по това време много от представителите на руския авангард напускат страната. опитите на малевич да имигрира обаче са неуспешни. дори възможностите да пътува извън пределите на съветския съюз са зорко контролирани от властите. силно ограничено е и развитието на революционната култура, която той проповядва. изкуството се свежда все повече до занаят, чиито продукти са предназначени да обслужват нуждите на държавния апарат. в условията на параноя се произвежда т. нар. социалистически реализъм. въпреки нелеките трудности, малевич успява да съхрани личната си свобода чрез своето изкуство, което се превръща в спасително убежище за неговия буден дух.
безпредметното изкуство, което принципно се противопоставя на себеотчуждението и отчуждението между хората, и възпитава обществото на свободомислие е маргинализирано. впрочем, аналогично, едно от първите неща, които хитлер прави идвайки на власт е да затвори баухаус. ето защо се твърди, че безпредметното изкуство е красноречив индикатор за демократичността в едно общество. днес, когато българското гражданско общество повече от всякога преживява процес на консолидиране смятам за уместно да цитирам думите на готфрид хонегер: ‘днес няма достатъчно култура в политиката, липсва и достатъчно геометрия в културата.’
наскоро, докато си лежах кротко в градската болница в бургас и чаках медицинската сестра да махне най-накрая празната банка от абоката ми, съседът ми по легло ме попита: младеж, ти с какво се занимваш? казах му, че съм художник, но понеже той не чуваше добре, а аз нямах сили да говоря по-силно се наложи нашият трети съквартирант и ловец на рапани от поморие - марин, с ретро татуировка на латиница, на която пишеше ‘калинка’ да му обясни викайки: художник, художник - рисува морета и кораби..! разбира се и на мен ми стана смешно, но после видях ясен паралел между тази дефиниция за художник и всичките въпроси на мои близки и познати от сорта на: продаваш ли картини, можеш ли да се издържаш с това, което правиш?моето мнение е, че да си отдаден на изкуството няма нищо общо със състезанието, в т.ч. и с надпреварата за придобиване на материални стойности. освен това, изкуството е много повече от акт на автотерапия. най-вече, то е един могъщ способ за естетическо образование и социална архитектура. ролята на артиста се състои в това да формира ценностните устои на обществото. да създава здрав културен фундамент. ще попитате, как е възможно това - ами, много просто, изкуството възпитава!
то е едно политическo, стратегическo средствo. неговата най-важна функция е да формира начина ни на мислене, да предопределя нашите решения и действия. изкуството е съставна част от националната ни култура, която създава ценностите на нашето общество. то обяснява както приликите, така и разликите между нас. изгражда мостове, но също може да предизвика и конфликти. ето защо, хората, които участват в създаването и разпределението му са натоварени с особена обществена отговорност. семената, които посяваме днес, са от съществено значение за утрешната реколта от социални тенденции.
благодаря ви за вниманието дотук, но това не е всичко. бих искал да изкажа благодарността си към ръководството и целия екип на сгхг, които повярваха в материализирането на този проект. тук е и мястото да благодаря най-горещо и задушаващо, каквито впрочем бяха всичките 13 дена по подготвяне на тази инсталация, на всички приятели на безпредметна софия: сашо поповски, нина малчева, пройко пройков, деян дянков, боян чакъров, тодор и мирослав иванови и традиоционно, валентин славов. тази изложба обаче нямаше да бъде факт без саможертвената помощ на георги костов, който не рядко с риск за живота си, подкрепя всеотдайно дейността на безпредметна софия от самото й създаване. благодаря ти, жоре - само ти си знаеш какво ти е.. имай предвид, че аплодисментите, които ще чуем сега са най-вече за теб.георги димитров
сгхг, софия
31 юли 2013
No comments :
Post a Comment